МиГ-29 в Европа днес

308 прочитания

Изминаха точно 30 години от постъпването на първите серийни МиГ-29, предадени на 234-ти Гвардейски изтребителен авиополк в Кубинка, с което започва и експлоатацията на типа във ВВС на СССР. В следващото десетилетие МиГ-29 ще бъде продаден на почти всички страни в Източна Европа, а след разпада на СССР ще се озове на въоръжение и в повечето независими бивши съветски републики. Днес МиГ-29 продължава да служи вярно на седем европейски страни, включително и България. Красимир ГРОЗЕВ хвърля поглед към експлоатацията и моментното състояние на този забележителен изтребител в Полша, Словакия, Сърбия, Украйна, Беларус и Русия.

Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 56 (април 2013 г.)

Полското лидерство

Полша днес е безспорен лидер при експлоатацията на МиГ-29 в НАТО. Страната не само че има най-големия активен флот в Алианса, но и полага сериозни усилия в модернизацията на типа, както и за разумната му утилизация. Това обаче далеч не винаги е било така и Полша тръгва от сравнително изостанала при експлоатацията на МиГ-29 в края на 80-те години.

Поради финансовите трудности на Полша по онова време през 1987 г. са поръчани едва 12 броя (три двуместни МиГ-29УБ и девет едноместни МиГ-29 изделие 9-12А). Поръчката е осъществена между юли 1989 и октомври 1990 г. По стечение на обстоятелствата обаче в следващите години флотът на страната ще се увеличава непрекъснато. През 1995 г. е постигнато споразумение с Чехия за размяна на 10 изтребителя МиГ-29 (една спарка и девет едноместни) за 11 новопостроени многоцелеви вертолета W-3 Sokół. Чешките самолети пристигат през декември 1995 и януари 1996 г. С това полските ВВС успяват да се сдобият с две ескадрили МиГ-29, като самолетът тогава е в състава на 1-ви изтребителен полк (1. Pułk Lotnictwa Myśliwskiego). С влизането на Полша в НАТО през 1999 г. идва и първата малка модернизация с цел съвместимост при изпълнението на мисията „ер полисинг” в интегрираната система за ПВО на НАТО (NATINADS). Общо на осем самолета са поставени запитвачи „свой-чужд” SC-10 Mk XII, модифицирани радиостанции Р-862, GPS-приемник Trimble 2101, както и навигационно оборудване TACAN и VOR/ILS.

Само четири години по-късно съдбата отново се усмихва на Полша, след като Германия предлага флота си от 22 изтребителя МиГ-29 (18 едноместни и четири спарки) на символичната цена от €1 за машина. Сделката е подписана през септември 2003 г., а последният от бившите германски самолети е получен през август 2004 г. Германските машини са сериозно доработени през 90-те години, за да отговарят на базовите изисквания на НАТО и с цел улесняване на техническата им поддръжка. Всичките имат система „свой-чужд” по стандартите на НАТО (само транспондер), навигационни системи ILS и TACAN, възможност за носене на контейнер (в тяло на ракета AIM-9) за запис на маневрирането при въздушен бой (ACMI), който записва точното положение на изтребителя при учебен въздушен бой, добавяне на подкрилни допълнителни резервоари ПТБ-1150, увеличаване ресурса на двигателите РД-33 чрез намаляване на тягата и най-важното, преминаване към експлоатация по състояние. В крайна сметка едва 14 от бившите германски машини са въведени на въоръжение, тъй като остатъчният ресурс по часове на другите е бил прекалено малък и те се използват като донори за резервни части.

Полша днес е най-големият оператор на МиГ-29 в НАТО (Александър Младенов) 

Днес ВВС на Полша експлоатират 32 МиГ-29 (26 едноместни и шест учебно-бойни), разпределени поравно между две ескадрили. 1-ва ескадрила тактически изтребители (1. eskadra lotnictwa taktycznego), базирана в Минкс Мазовиески в Източна централна Полша и 41-ва ескадрила тактически изтребители (41. eskadra lotnictwa taktycznego), базирана в Малбок, край Гданск. Ескплоатацията на полските МиГ-29 днес продължава да е изключително интензивна, като всеки от редовите пилоти прави по 100 часа годишно. Дежурните самолети в Малбок често се вдигат по реална тревога за прехващане и опознаване на руски бойни самолети, летящи над Балтийско море.

Полша остава една от най-активните участници в бойното дежурство над Балтийските републики, като страната е поемала четири пъти тази задача (през 2006, 2008, 2010 и 2012 г.). Поради по-ниските експлоатационни разходи в сравнение с F-16C/D, това дежурство винаги се носи от МиГ-29. В полските ВВС тези мисии са известни като “Orlik” и типично се извършват с четири самолета, въоръжени с ракети „въздух-въздух” Р-60МК. Машините в Литва се поддържат от 80–100 души персонал, включително и шестима пилоти и мисията продължава около четири месеца, като струват на полските данъкоплатци по около $2 млн. всяка. Предвид големината и геополитическото положение на Полша страната е взела решение да поддържа седем ескадрили бойни самолети – в момента това са три ескадрили F-16, два МиГ-29 и две Су-22. Въпреки желанието на поляците да се превъоръжават с модерна техника това засега е невъзможно в голям мащаб за ВВС и налага експлоатацията на МиГ-29 и Су-22 да продължава и за в бъдеще. От своя страна запазването на руските самолети принуждава полските ВВС да продължават инвестициите си в тях.

След няколкогодишни полемики през септември 2011 г. е подписано споразумение за модернизацията на 16 полски МиГ-29 (13 едноместни и три двуместни самолета). Работата се извършва от местния авиоремонтен завод WZL-2 в Бидгош, който е ключов за сравнително безпроблемната експлоатация. Самата модернизация е разбита на три фази – основна, разширена и максимална. В рамките на основната фаза, през която в момента преминават полските изтребители, се преминава към отворена дигитална архитектура на цялата авионика, като обменът на данни се извършва чрез стандартната шина Mil STD 1553B и нов борден компютър. Приборите в кабината се приспособяват към имперски мерни единици, добавя се и един многофункционален дисплей с размери 5х7 инча, на който ще се изобразяват тактическа и навигационна информация, навигационната система се подменя с нова инерциална система с лазерен жироскоп и интегриран GPS, както и нова радиостанция, която ще направи възможна криптираната комуникация с полските F-16. Оптико-електронната станция КОЛС и радарът Н019 също получават дребни подобрения за оптимизация на техните способности и улесняване на експлоатацията. Всички модернизирани самолети ще преминат и през програма за удължаване на общия им ресурс до 40 години или 4000 часа и преминаване към експлоатация по състояние. Сменя се системата „свой-чужд” с по-новата SB-14A/E. Общата цена на програмата за модернизация е 133 млн. злоти, или $42,6 млн.

Следващите две фази са крайно амбициозни и не е известно дали ще има осигурено финансиране за тях. В разширената фаза се предвижда поставяне на нов индикатор на челното стъкло (HUD), допълнителен дисплей с размери 8х6 инча на приборното табло, реализиране на концепцията HOTAS и допълнителни модификации на радара. При максималната фаза вече се предвижда интегриране на западни ракети „въздух-въздух” AIM-120 и AIM-9, ракетата „въздух-земя” AGM-65 Maverick, поставяне на нова нашлемна прицелна система, съвместима с AIM-9X, както и добавяне на нова система за самозащита.

Полша планира да експлоатира МиГ-29 до 2030 г., когато ще се изчерпа 40-годишният ресурс на типа. Това ще е възможно за поне част от полските изтребители, като почти е сигурно, че екс-германските МиГ-29 ще трябва да бъдат пенсионирани преди това поради изчерпването на ресурса им, и по часове, и по години.

Словашкият прагматизъм

Словакия започва съществуването си на 1 януари 1993 г. след мирното разделяне на Чехословакия и двете си съставни републики. Практически всички активи на страната са разделени по схемата 2:1 (две за Чехия и едно за Словакия) с изключение на изтребителите МиГ-29, които са поделени поравно и всяка от новите страни получава 10 машини – една спарка и девет бойни. В периода 1994–1995 г. са получени още 14 броя МиГ-29 (12 едноместни и две спарки) по линия на изчистване на дълга на Русия към Словакия.

След приемането на Словакия в НАТО на 1 април 2004 г. е взето решение МиГ-29 да остане на въоръжение като основен и единствен боен самолет на страната, но с цел максимално ефективната му експлоатация се налага да се премине модернизация за постигане на НАТО съвместимост. На 24 ноември 2004 г. е сключен договор  между Словакия и РСК МиГ за модернизиране и удължаване на срока на експлоатация на 12 броя МиГ-29 – 10 бойни и два учебно-бойни. Начинанието е крайно амбициозно, защото включва не само модернизация, но и удължаване на общия технически ресурс до 40 години, или 4000 часа, и преминаване към абонаментно обслужване. В програмата се включва не само РСК МиГ, но и западни компании доставящи съответното оборудване, а цялата работа се извършва в местния авиоремонтен завод  LOTN в Тренчин. Първият осъвременен словашки МиГ-29 лети на 1 декември 2005 г. Войсковите изпитания на модернизираните самолети завършват през декември 2007 г. Още в средата на 2006 г. обаче първите модернизирани МиГ-29 постъпват на бойно дежурство в обединената система за ПВО на НАТО (NATINDAS). Модернизираните изтребители получават новото означение МиГ-29АС (С – от Словакия).

Словакия експлоатира 12 модернизирани МиГ-29 (10 едноместни и две спарки) (Мирослав Дюреши)

Най-сериозните инженерни работи са проведени при интегрирането на новия радиолокационeн запитвач AN/APX-113 (използван на новите варианти на F-16), производство на BAE Systems. Той заменя запитвача от съветско време СРЗО-2, като работи съвместно с бордния радар Н019. Неговите четири ножовидни антени с електронно сканиране са монтирани пред челното стъкло на пилотската кабина. Сканиращият лъч се премества в пространството синхронно с преместването на антената, като информацията от запитването („свой” или „чужд” самолет) се изобразява над метката на целта по същия начин, както това става и при използването на СРЗО-2. За да стане възможно това, се налага сериозна работа по интегрирането на американския запитвач със софтуера за изобразяване на прицелната информация, използван в новия изчислителен комплекс на МиГ-29АС.

Навигационното оборудване е модернизирано с добавянето на системи АN/ARN-147 VOR/ILS, AN/ARN-153 TACAN и GPS MAGR, всичките производство на американската фирма Rockwell Collins. Тя е и доставчик на новото комуникационно оборудване – УКВ-свързочна радиостанция AN/ARC-210. В кабината са добавени нов дисплей за изобразяване на навигационна и прицелна информация МФИ-54 и пулт за управление на системите ПУС-29, чрез който пилотът комуникира с навигационната и средствата за комуникация, както и нов индикатор на челното стъкло ИЛС-31 – всички тези компоненти са руско производство. При абонаментното обслужване РСК МиГ се ангажира да поддържа във всеки един момент 80% от летателната техника, като осигурява съответните части, консумативи и услуги. През 2011 г. договорът за абонаментно обслужвне е подновен.

Словакия разполага и с тренажор на МиГ-29 (Full Mission Simulator), словашко производство, доставен като част от голямата сделка. Общо цената на цялата програма възлиза на $78 млн.

Днес ВВС на Словакия продължават да използват 12-те си модернизирани машини, които са на въоръжение в 1-ва изтребителна ескадрила (1 Stíhacia Letka) към Смесеното крило, базирано в Слияч в Централна Словакия. Основната мисия на словашките МиГ-29 остава поддръжка на мисията „ер полисинг”, като дежурството се носи от двойка, плюс резервна машина. Базата в Слияч премина през мащабна модернизация през 2009–2010 г. В момента средностатистическият словашки пилот на МиГ-29 има около 90 часа годишно. Въпреки добре работещата програма за абонаментно обслужване 12-те изтребителя са малко, като словашките ВВС се надяват в бъдеще да добавят още поне две–три машини, които да преминат ремонт и модернизация. Излишните МиГ-29 не се поддържат в летателна годност и се съхраняват в Слияч.

Словакия засега няма непосредствени планове за покупка на нов боен самолет, като се предполага, че службата на модернизираните МиГ-29АС ще продължи минимум още едно десетилетие, като вече се планира нова фаза в модернизацията – при нея ще се добави система за обмен на данни по стандарта Link-16, както и други нужни обновления, но всичко това зависи от финансовото осигуряване.

Сръбски минимализъм

Югославия става първият европейски експортен клиент на МиГ-29. През септември 1987 г. в страната започват доставките на 14 едноместни МиГ-29 и два двуместни МиГ-29УБ. Машините са от изделие 9-12Б, тоест експортна версия за държави извън Варшавския договор. Изтребителите получават местното означение Л-18 (Л – ловац; изтребител) за едноместните и НЛ-18 (НЛ – наставни ловац; учебен изтребител) за спарките. Всички изтребители от този тип са базирани на летище Батайница до Белград.

Югославските изтребители участват във войните при разпада на държавата, като се ползват активно за нанасянето на удари по земни цели в Босна и Хърватска през периода 1991–1995 г. Поради оръжейното ембарго срещу страната процентът боеготова техника пада в края на десетилетието.

През 1999 г. срещу Югославия започват удари на НАТО поради събитията в Косово. Към онзи момент се смята, че има около 10 условно изправни самолета. В първите дни на ударите има няколко бойни полета с цел отразяване на натовското нападение, но ефективността на тези задачи е нулева. Свалени са пет МиГ-29 от противникови изтребители, а за още един се смята, че може да е  станал жертва на приятелски огън. Други четири са унищожени на земята. Единайсетият МиГ-29 е загубен по време на небоен инцидент също в дните на войната от 1999 г.

Така в началото на новия век оцеляват само пет самолета, които продължават да летят от време на време, но се смята, че след 2004 г. са прекратени напълно всички полети поради изчерпване на междуремонтните ресурси и наличните резервни части.

През декември 2006 г. е сключен договор между Сърбия и РСК „МиГ” за капитално-възстановителен ремонт и модернизация на петте оцелели сръбски МиГ-29 (една спарка и пет бойни). Стойността на сделката се съобщава, че е $50 млн., като в нейните рамки са се извършвали не само ремонтът и модернизацията, но са били доставяни и нови ракети „въздух-въздух” Р-27Р и Р-73, резервни части и консумативи, а също така и един тренажор (полетен симулатор). В началото на 2007 г. изтребителите започват да се изпращат за основен ремонт и модернизация в местния военно-ремонтен завод „Мома Станойлович“. Първите ремонтирани и модернизирани МиГ-29 започват да се изпитват през февруари 2008 г. Междувременно през юли 2009 г. катастрофа претърпява един от едноместните изтребители (по време на пилотаж на пределно малка височина над летището), при което загиват пилотът му и един войник на земята. В началото на 2011 г. е ремонтиран и последният МиГ-29, което намалява бройката летящи изтребители от този тип в Сърбия на четири (три едноместни и една спарка).

Сърбия разполага само с четири МиГ-29 (три бойни и една спарка), но всички те са модернизирани (Красимир Грозев)

Модернизацията, през която преминават сръбските изтребители, до голяма степен е еквивалентна на модернизацията на словашките МиГ-29 с тази разлика, че всички компоненти в сръбските самолети са руско производство. Поставена е навигационна система ВНД-94, работеща по системите DME и TACAN, приемник за цивилната система за инструментално кацане ILS, означен ВИМ-95, и нова система „свой-чужд” СО-96. Точно както и словашките машини, в кабината са добавени един нов дисплей МФИ-54, пулт за управление на системите ПУС-29 и нов индикатор на челното стъкло ИЛС-31. Системата „Тестер” (за регистрация на параметрите на самолета в полет) може да се „източва” директно на старта с помощта на лаптоп. Радарът Н019 преминава през основен ремонт с частична подмяна на елементната база, което подобрява характеристиките му. След капитално-възстановителния ремонт сръбските изтребители имат междуремонтен ресурс от 10 години, или 700 часа.

Днес четирите сръбски МиГ-29 са в състав на първо звено на 101-ва изтребителна ескадрила (101. ловачка авијацијска ескадрила) към 204-та въздушна бригада, авиобаза Батайница. Ескадрилата е смесена от МиГ-29 и МиГ-21бис/УМ, като последните поемат основната тежест при носенето на бойното дежурство за охрана на въздушното пространство на Сърбия. Броят на квалифицираните летци на МиГ-29 е сравнително ограничен, като те основно са майори и подполковници със завиден стаж. Средният брой часове във въздуха на сръбските летци на МиГ-29 е около 30 часа годишно, но наличието на добър тренажор до голяма степен компенсира този факт.

Страната, която се намира в тежка финансова криза, влага значителни усилия в поддръжката на малката си военна авиация, както и за евентуалното ѝ обновяване. През март 2013 г. сръбските МиГ-21 достигнаха пределния си технически ресурс по години (30), като предстои програма за тяхното удължаване (по според някои източници това вече е сторено). Така или иначе, в дългосрочен план Сърбия се нуждае от нов основен боен самолет, като тук основните надежди са Русия да отпусне целева кредитна линия за покупката на 12–24 многоцелеви изтребители МиГ-29М/М2.

Украинското старание

След разпада на СССР Украйна наследява огромната по размерите си армия и в частност военна авиация. През 1992 г. ВВС на Украйна включват в състава си цели три пълни въздушни армии с близо 1100 летателни апарата, като само изтребителите МиГ-29 са около 240. Гигантската армия обаче не е по силите на бедна Украйна и още през 90-те започват мащабни съкращения. Въпреки непрестанните съкращения украинската армия е все така прекалено голяма и страдаща от катастрофално малко финансиране. През 2008 г. украинският президент Виктор Ющенко заявява, че страната му разполага със 116 изтребителя (Су-27 и МиГ-29), от които боеспособни са само 31. В следващите години постепенно ситуацията започва да се подобрява с целенасочено финансиране, отпускано за възстановяване на летателната годност на бойните самолети на страната и тяхната частична модернизация.

За щастие, в страната са останали не малко предприятия от отбранителната промишленост, които по-добре или по-зле могат да осигурят и техническа поддръжка и модернизация за образците летателна техника, с които разполага страната. Що се отнася до обновяването на МиГ-29, то още през 2005 г. е сключена сделка с Азербайджан за доставката на 14 изтребителя МиГ-29 и тяхната частична модернизация. Стандартът МиГ-29МУ1, който Украйна днес е възприела за модернизиране на своя флот, до голяма степен е разработен за и платен от Азербайджан.

Обновяването на украинските МиГ-29 се извършва в Лвовския държавен авиоремонтен завод и върви ръка за ръка с капитално-възстановителните ремонти, които се извършват на изтребителите. Украинската модернизация реално е изключително скромна и е свързана най-вече с работа по бордния радар Н019, която се извършва от компанията „Фазотрон-Украина”. Почти изцяло се подменят електронните блокове на радара, като новите са с по-висока надеждност, по-малка маса и консумират по-малко електроенергия. Според твърдения на компанията далечината на откриване на въздушни цели нараства с 20%. Добавя се и система за спътникова навигация (GPS/ГЛОНАСС) СН-3307-01, нова система „свой–чужд” А-511, отговаряща на стандартите на ICAO,  а бордната радиостанция Р-862 се модифицира, за да се избират честоти за връзка с цивилните служби на РВД, отново по стандартите на ICAO.

МиГ-29МУ1 има за цел не толкова да повиши бойните възможности на украинските изтребители, колкото да осигури съществуването на изтребителна авиация в Украйна. За в бъдеще се планира по-сериозна модернизация, която засега условно се нарича МиГ-29МУ2. В нейната основа се залага сериозно модернизираният радар Н019-У2, създаден от „Фазотрон-Украина”. Радарът трябва да бъде еквивалент на руския „Жук-М”, като осигурява режими не само „въздух–въздух”, но и „въздух–земя” и „въздух–море”. С новия радар ще дойдат и поставяне на многофункционален цветен дисплей в кабината и интеграция на ново оръжие (като например ракетите Р-77 и Х-31). Предвиждат се подобрения или направо замяна на бордната оптична обзорна станция КОЛС и интеграция на контейнер за РЕБ местно производство „Омут”. Финансирането на МиГ-29МУ2 обаче е повече от скромно и създаването на прототип не се предвижда в следващите две–три години, ако въобще някога стане факт.

Украйна се опитва да попълва флота си от МиГ-29 с прясно ремонтирани и модернизирани до стандарта МУ1 машини, като тази на снимката (архив)

Първите два МиГ-29МУ1 са доставени на украинските ВВС през 2010 г. На следващата година са доставени три, а през 2012 г. – три или четири, включително и една спарка, означена като МиГ-29УБ1. Темпът на модернизация от около три машини годишно вероятно ще се запази, продиктуван от наличното финансиране и възможностите на завода в Лвов.

Днес ВВС на Украйна експлоатират около 80 изтребителя МиГ-29, разпределени в четири тактически авиационни бригади (бази). Това са 40-а бригада във Васильоков (Централна Украйна), 9-а бригада в Озерное (Централна Украйна), 204-та бригада в Балбек, Севастопол и 114-та бригада в Ивано-Франковск (Западна Украйна). МиГ-29 е основен изтребител за Украйна, тъй като Су-27 е наличен в около 30 броя и е на въоръжение само в една бригада. Процентът изправна техника продължава да е плачевен и се смята, че не надхвърля 30–35%, като за неговото повишаване ще се разчита най-вече на доставка на ремонтирана техника. По въпроса с летателната подготовка на летците на МиГ-29 в украинските ВВС – през кризисната 2008 г. е била около 20 часа, като през 2012 г. командващият на украинските ВВС се хвали, че средният нальот е повишен на 40 часа с перспектива в следващата година или две да достигне 50.

Икономическото положение на Украйна е толкова сложно днес, че е трудно да се мисли за доставка на изцяло нова техника в близкото десетилетие. Затова страната инвестира повече или по-малко в модернизация на наличните си бойни самолети и вертолети. Можем смело да предположим, че доставката на МиГ-29МУ1 ще продължи, а ако средствата позволят, да се премине и към по-горното ниво на модернизация.

Беларуските въпросителни

Беларус е една от най-затворените държави в Европа и наличната сигурна информация за нейните военновъздушни сили е трудно да се намери. След разпада на СССР Беларус наследява около 100 МиГ-29, като впоследствие значителна част от тях са продадени (Алжир, Перу и Еритрея) или бракувани. Както и други страни от бившия СССР, и Беларус поетапно съкращава армията си, като последните съкращения във ВВС станаха факт през 2012 г., когато бяха свалени от въоръжение Су-24 и Су-27. Така бойната авиация на страната днес се ограничава до Су-25 и МиГ-29.

Беларус има разработен модернизационен пакет за МиГ-29 от близо десетилетие. Машината се нарича МиГ-29БМ и е разработена основно за експорт, като изпитанията приключват през 2003 г. Модернизацията се разработва от 558-и авиоремонтен завод (558 АРЗ) в Барановичи, Беларус, заедно с руската компания „Руская авионика”. Основната цел на това обновяване е достигане до истински многоцелеви възможности и цялостно подобрение на бойните възможности в сравнение с базовия МиГ-29. На първо място на машината се поставя модернизиран радар Н019П с възможност за картографиране на земната повърхност и режими „въздух-земя”, който позволява интеграция на Р-77 и енергетичните версии на Р-27 (Р-27ЭР и Р-27ЭТ). За удари по земни и морски цели се интегрират ракетите Х-29Т/Л, Х-25МЛ, Х-31А/П и управляеми авиобомби КАБ-500Кр/Л. За насочването на ракетата за борба с противникови радари Х-31П се разчита на целеуказващ контейнер  Л-150-22, а за боеприпасите с лазерно насочване се иска външно целеуказване – от друг самолет или от земята. Сериозно се подобрява навигационната система, като в нея се добавят канал за сателитна навигация (GPS/ГЛОНАСС), подобрена система за близка навигация РСБН и цивилните системи ILS, VOR и DME. В кабината се монтира един многофункционален цветен дисплей МФИ-55 на мястото на ИПВ-2 и се добавя щанга за дозареждане във въздуха по системата „шланг-конус”. Предвижда се и възможност за добавяне на контейнер за РЕБ „Сателлит”, собствена разработка на 558 АРЗ.

През 2004 г. по време на парад в чест на 60-годишнината от освобождението на Беларус от нацистка Германия бяха показани четири МиГ-29БМ, определени от местния несменяем държавен ръководител Александър Лукашенко като „свръхизтребители”. Няма надеждна информация за това, кога и как е продължила модернизацията на беларуските МиГ-29 до стандарта БМ и в какъв обем реално този стандарт се прилага (малко е вероятно беларуските машини да получават щанга за дозареждане във въздуха, защото страната няма летящи цистерни). Според публикации в руския печат от средата на 2008 г. ВВС на Беларус са разполагали общо с осем броя МиГ-29БМ, по други данни към началото на 2013 г. модернизираните машини са достигнали 13. На разпространени в интернет снимки от халетата на 558-и авиоремонтен завод от ноември 2012 г. се вижда, че се работи по ремонта и модернизацията на поне един МиГ-29, предназначен за Беларус, така може да се предположи, че темпът на модернизация в момента едва ли надхвърля един изтребител годишно.

МиГ-29 е единственият изтребител, с който разполага Беларус днес (Дмитрий Пичугин)

Беларуските ВВС днес имат авиопарк от около 38–40 изтребители МиГ-29, които са съсредоточени в 61-ва изтребителна база в Барановичи в западната част на страната. Днес правителството се старае да намалява и оптимизира армията си така, че да има достатъчно средства за нейната ефективна поддръжка. Точно това е наложило пенсионирането на Су-27 и Су-24. Смята се, че средният брой часове във въздуха на беларуските летци на МиГ-29  е около 70 часа годишно, като дори редовно се поддържат екзотични подготовки като опериране от прави участъци от пътната мрежа на страната.

Трудно е да се правят прогнози за бъдещето на МиГ-29 в Беларус. Наличието на активна програма за модернизация говори, че на типа ще се разчита и за в бъдеще, но в същото време от години съществуват спекулации, че страната ще вземе ескадрила Су-30, което може да доведе до съкращаване на бройките МиГ-29. Тези слухове се подхранват от факта, че в момента в 558-и авиоремонтен завод се намират 18 броя Су-30К, които преди това са били ползвани от ВВС на Индия.

Руският застой

В люлката на МиГ-29, Русия, днес типът е оставен, грубо казано, на доизживяване. МиГ-29 остава практически единственият тип боен самолет в тактическата (фронтовата) авиация, който не е подложен на каквато и да е модернизационна програма и такава не се очаква да започне.

В началото на 2009 г. флотът от МиГ-29 се оказа в особено тежко положение, след като в предишната година се случват две сходни една с друга катастрофи. Причините и за двете е структурен проблем във вертикалните стабилизатори, като опциите са или спешен и масов ремонт, или бракуване. Решението е намерено по средата. Всички най-стари МиГ-29 (основно изделие 9-12) са бракувани, а останалите от изделия 9-13 започват да преминават през прегледи и ремонт на вертикалните стабилзатори.

Възникналата криза обаче има и позитивен ефект. Руското правителство в спешен порядък отпуска средства за покупката на 34 изтребителя МиГ-29, предназначени за Алжир (28 едноместни МиГ-29СМТ и шест спарки МиГ-29УБТ). Африканската страна се отказва от тях след оплаквания от качеството на производство, включително и влагане на елементи втора ръка, там където е трябвало да са новопроизведени (в електронните блокове за управление на двигателите). Въпросните МиГ-29 имат стари планери (построени, но недоставени след разпада на СССР самолети) и имат сериозно увеличена горивна вместимост, нов радар „Жук-М”, нова система за управление на въоръжението, щанга за дозареждане във въздуха и многоцелеви възможности. Машините могат да използват модерните ракети „въздух-въздух” Р-77, както и ракетите „въздух-земя” Х31А/П и управляемите авиобомби КАБ-500Кр с телевизионно насочване.

Днес ВВС на Руската федерация разполагат с около 250 броя МиГ-29 (9-13) и споменатите вече 34 нови МиГ-29СМТ/УБТ, които са разпределени между осем бойни, две учебни и една демонстрационна ескадрила. В Западния военен окръг има две с две ескадрили от новите МиГ-29СМТ/УБТ на летище Курск, където се базира авиогрупа от състава на 7000-а авиобаза (с командване във Воронеж). В Южния военен окръг също има една авиационна група от 6972-ра авиобаза на летище Милерово с две ескадрили. Централният военен окръг има още една  база с МиГ-29 – 412-та авиобаза на летище Домна, отново с две ескадрили. Освен това МиГ-29 е на въоръжение в 200-та учебна авиобаза, летище Армавир, където има една есакдрила. Също така самолетът е основен в 116-и учебен център по бойно използване, летище Астрахан-Приволжский, където има две ескадрили. От частите на централно подчинение МиГ-29 е и в 4-и Държавен център за подготовка на авиационен персонал и войскови изпитания в Липецк, където има една смесена изтребителна ескадрила от МиГ-29 и Су-27/УБ/СМ. На подчинение на Липецк е и Центърът за показ на авиационна техника, летище Кубинка, където МиГ-29 лети в една ескадрила (“Русские витязи”).

Руските машини от модела СМТ са с най-високи бойни способности от всички МиГ-29 в Европа (Анрей Зинчук)

Средностатистическият МиГ-29 в руските ВВС е произведен в периода 1986–1990 г., тоест към момента са на 27–23 години. Летците в руската тактическа авиация включително и тези, летящи на МиГ-29, имат сравнително ниска средна възраст (32 години) и днес летят средно по 70–100 часа годишно, като за инструкторите часовете дори достигат 140–150 часа.

Както казахме, руските МиГ-29 няма да преминават каквато и да е модернизационна програма и са оставена на доизживяване и евентуалната им подмяна с нещо ново. Под нещо ново трябва да се разбира нов лек многоцелеви изтребител, което в Русия значи само едно – МиГ-35 и двуместната версия МиГ-35Д (изделия 9-61 и 9-67), които в момента се разработват заедно с цялото ново поколение МиГ-29 („опростеният” МиГ-29М/М2 и палубният МиГ-29К/КУБ). На изложението МАКС-2011 тогавашният командващ руските ВВС генерал-полковник Александър Зелин заяви, че страната му ще започне да получава МиГ-35 в качеството си на лек многоцелеви изтребител. Реални поръчки тогава не последваха. През октомври 2012 г. генералният директор на РСК МиГ Сергей Коротков заяви, че през 2014 г. руските ВВС могат да започнат да получават МиГ-35, но зад думите му все така няма твърд договор. Основният проблем в случая са високата цена на МиГ-35 и необходимите средства за завършване на изпитанията му, след като Индия го изхвърли от конкурса MMRCA. Поради това се спекулира, че руските МиГ-35 може да са сходни по оборудване с поръчаните за флотската авиация 24 броя МиГ-29К/КУБ, които имат радар „Жук-М” (а не радар с фазирана антенна решетка „Жук-А”) и двигатели РД-33МК (а не версията с управляем вектор на тягата РД-33МКВ). Най-вероятната развръзка по темата ще видим около изложението МАКС-2013 през август.

Свързани теми

Предишна публикация
Добрите изтребителни намерения
Следваща публикация
Предизвестен инцидент
308 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Няма намерени публикации, свързани с темата

Няма намерени публикации, свързани с темата

Меню